Майсторът на перлите Марио е синът на Ландо Буцанка, който е известен с ролите си в „След лисицата“ и „Homo Eroticus“ в началото на 70-те. Марио израства в царство на блясък. В дома на семейството идват кино звезди като София Лорен, чиито бижута все така продължават да проблясват във въображението на Марио, макар вече да е на 51 години.
Майка му Лучия Пералта е не само красива, а има и вкус към красивите украшения, което още повече засилва вдъхновението на младежа.
Ливанка била много изненадана, когато открила 26 перли в мида в ресторант за рибни деликатеси и морски дарове в южната част на страната, съобщи Франс прес.
Не можех да повярвам на очите си, разказа 50-годишната Амал Салха, която помагала на сина си в кухнята на ресторанта „Ал Фанар“ в Тир, на 50 км южно от Бейрут.
Най-скъпата сватба на света е тази на емира на Дубай шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум.
През 1981 г. той похарчил $100 млн. за едноседмичното тържество с 20 000 гости, като за купона бил построен специален стадион, пише вестник „Новинар“.
Разточителството на шейха в съдбовния ден е вписано в „Книгата за рекорди на Гинес“ и до днес е ненадминато.
Уникален килим с втъкани перли и скъпоценни камъни, предназначен да украсява гробницата на пророка Мохамед в Медина, се продава на търг в Катар.
Началната цена на килима, наричан перления килим от Барода, е 5 милиона долара, посочва Би Би Си. Цената на килима обаче може да скочи много поради историческата и естетическата му ценност и да достигне до 20 милиона долара.
„Перлата винаги трябва да се носи като амулет от тези, които желаят блогополучие!“ – казва Будабада
Перлите са съкровището на морето. Те са обвити в тайнственост. Считат се за “подарък от боговете”. Легендата разказва, че сълзите на японската върховна богиня Аматерасо били погълнати от миди, които ги съхранили. От благодарност богинята разрешила на някои миди – сладководни и морски, да отглеждат перли.
Днес на красивата жена е необходимо перлено бижу, за да подчертае своята изисканост и стил. Безценните бижута подхождат на силната и просперираща дама. За да изтъкнат властта и богатството си, мъжете подаряват скъпи перлени накити на съпругите и любимите си.
Continue reading
Преди началото на 20-ти век ловът на перли е бил най-широко разпространеният начин за тяхното набавяне. Ловците са се гмуркали, за да търсят перли в стридите, намиращи се в океанските дълбини. Не всички стриди обаче формират перли. Всъщност на около 3 тона стриди се падат по 3-4 перфектни перли. В наши дни почти всички перли, използвани в бижутерията са култивирани чрез специално имплантиране на ядро в перлените стриди. Перлите обикновено се събират около 3 години след имплантиране на ядрото, но този процес може да отнеме и до 6 години. Технологията е развита за първи път от Кокичи Микимото в Япония, който получава патент за нея през 1896 г. Ядрото, което се използва за имплант е полирано парче от черупката на мида, която заедно с малко парченце от тъканта на друга мида се имплантира по хирургически път в перлената стрида. Стридите, които оцеляват след отстраняване на готовата перла се използват отново.
Естествените перли са тези, които са формирани от природата малко или много в следствие на някаква случайност. Когато дразнител попадне в мидата, тя започва да отделя седеф, който се натрупва на слоеве около дразнителя при което се формира и самата перла. Естествените перли са доста редки, а още по-трудно се намира перла с перфектна форма.
Култивираните перли се формират в следствие на същите процеси, които формират и естествените перли с тази разлика, че чуждото тяло (дразнителя) се имплантира чрез човешка намеса в мидата. Това дава възможност перлите да се отглеждат в големи количества, като цената им е доста по-ниска от тази на естествените.
Соленоводни и сладководни перли
Соленоводните перли имат повече блясък от сладководните и следователно са по-търсени и по-ценни. Сладководните обикновено се намират в реки или езера. Те са доста по-разнообразни по форма и цвят и могат да бъдат много по-евтини от соленоводните перли, което им печели широка популярност. За разлика от другите култивирани перли, при соленоводните не се имплантира ядро, а се прави малък разрез в тъканта на мидата, където се поставя парченце тъкан от друга мида. В резултат седефът се наслоява плътно, но няма ядро, което да дава форма на перлите и затова те рядко са с кръгла форма. Три от най-често срещаните видове перли са таитянските, перлите от Южно море и перлите Акоя.
Перли Акоя
Са култивирани соленоводни перли, формирани от мидите от вида Pinctada fucata martenii, отглеждани основно в Япония и Китай. Ценени заради техния блясък, перлите Акоя най-често се използват за направата на огърлици. Като цяло те са бели на цвят, но се срещат и в розови, жълти и зелени нюанси. След развитието на модерните техники за култивиране на перли от Кокичи Микимото в началото на XX век, японските перли Акоя са първите, които се култивират в големи количества.
Черни таитянски перли
Те се срещат във водите около Френска Полинезия. Формират се от мидата от вида Pinctada margaritifera. Тези перли са уникални заради естествения си черен цвят. Повечето от тях всъщност не са точно черни, а са тъмносиви и сребристи. Истински черните перли са много редки. Самата черупка на тази мида и седефът и са изключително красиви и заради това в началото на XX век тя е била почти на изчезване.
Перли от Южно море
Перлите от Южно море са едни от най-големите съществуващи в света. Те се отглеждат по северното крайбрежие на Австралия и южното крайбрежие на Китай. Цветовете им са различни, като преобладават бяло, сребристо и златисто.
Имитации
Това са изкуствени перли, които са произведени от стъкло, керамика и дори пластмаса.
Седеф
Седефът е основната субстанция, отделяна от мидата, когато тя формира вътрешната страна на своята черупка. Това е и абсолютно същата субстанция, от която се образуват перлите. До средата на XX век седефът е бил използван за направата на лъскави копчета за облекла. Сега той се използва за направата на ядро при култивацията на перли.
Кокичи Микимото
Микимото играе голяма роля в развитието на модерните технологии за култивиране на перли и убеждаването на обществото да приеме тези перли като ценни. Микимото е роден в Тоба, Япония през 1858 г. и е най-големият син в семейство, което притежава ресторант. Той започва да отглежда перлени миди през 1888 г. За своя принос Микимото получава множество почести и награди в родната си Япония.
Източник: Juvella.com
Те са толкова красиви, толкова цветни, толкова изящни. Те са част от нас, от нашата същност. Чрез тях изразяваме себе си, начина, по който се чувстваме, начина по който възприемаме. Но след време губят красотата си. Като всяко нещо те също имат нужда от грижи за да бъдат такива, каквито ги искаме. Как да се погрижим най-добре за тях? Ето няколко полезни съвета за различните видове бижута.
Перли
Качествените естествени перли са много устойчиви на различни влияния. Но имат и врагове. Такива са мазнините на тялото и препаратите. Затова след носене ги забърсвайте с леко затоплена мека материя за да отстраните замърсявания по тях. Хубаво е също така периодично да ги измивате с мек неутрален сапун. После ги изплакнете обилно с чиста вода и ги подсушете с тънка памучна тъкан, за да не се надраскат. Ако перлите са изключително зацапани, може да ги почистите с лакочестител на ацетонова основа. Там, където има перли, никога не използвайте препарати за почистване на бижута, съдържащи амоняк или оцетна киселина. Смърт за тях са и избелващите препарати, оцетът, лакът за коса. Това, което вероятно не знаете и поради което често увреждате перлите си е, че парфюмът и другата козметика също могат да ги повредят. За целта поставяйте бижутата си с перли едва след като сте приключили с грима, дезодоранта и лака за коса. Бъдете особено внимателни към тези субстанции, тъй като те причиняват бърза ерозия на перлената повърхност. Перлите се съхраняват отделно от други бижута, които могат да ги наранят. Не бива да ги пазите и в затворени пликове, тъй като те обичат влажен въздух. В противен случай може да се напукат.
Злато
То е мек благороден метал и лесно се драска. Това важи особено за бижутата с по-висок карат. Затова е добре да сваляте златните си накити при физическа или домакинска работа. Тъмните петна от съприкосновението на златото с влажна кожа се махат след търкане с памучна тъкан. Може също така да ги измивате с топла вода и сапун, особено ако има инкрустирани камъни. Сложете ги в съд със сапунена вода, затворете го с похлупак и леко разклатете няколко пъти. Така полепналата по тях мазнина ще падне и те ще заблестят отново. Погрешно е да мислите, че алкохолът ще върне блясъка им. За целта можете да използвате среда на хляб. Просто ги натъркайте хубаво с нея.
Сребро
Сребърните бижута са много популярни, но за съжаление много бързо потъмняват под влияние на околната среда. Старото сребро също има своя чар, но ако държите да запазите белия цвят и блясъка на сребърните си бижута, трябва периодично да ги почиствате. В никакъв случай не ги търкайте със сода за хляб. Това е отречен вече метод. Кристалите на содата са много груби и безвъзвратно надраскват метала. Използвайте суха и мека памучна тъкан и паста или прах за зъби. Може да ги почистите и с лимонов сок, след което да ги изплакнете с топла вода и да ги излъскате с гюдерия.
Платина
Макар на външен вид да прилича много на среброто, тя е доста по-мек метал. И доста по-лесно се поддава на влиянието на околната среда. С годините платината се драска и губи от блясъка си. Най-добре се почиства с мека памучна кърпа, а ако има инкрустирани брилянти, да се измива със сапунена вода, но не повече от веднъж месечно.
Кехлибар и слонова кост
Кехлибарът е вкаменена смола, а слоновата кост – органична материя. Затова те са относително меки и трябва да се пазят от остри предмети и надраскване. Почистват се, като се измиват с топла сапунена вода. Ако слоновата кост е пожълтяла или е покрита с петна, поставете украшението за 15 минути в слаб разтвор на хлорна вар, а след това го изтрийте със суха кърпа.
Емайл
Украшенията от емайл са изключително жизнерадостни с блясъка и цветовете си. Но по тях отпечатъците от пръсти и натрупаната мазнина много личат. Лесно можете да ги почистите с парче вата, потопено в паста за зъби и няколко капки спирт.
Дърво
Дървените накити не се мият, а се изтъркват с парче от фланела. Ако искате да запазят прекрасния си вид, никога не ги докосвайте с мазни ръце, не ги поставяйте на шията си, ако преди това сте я намазали с крем.
Пластмаса
Пластмасовите бижута се мият в топла вода. Можете да използвате и малко мек сапун, но в никакъв случай прахове и препарати. Ако миете прекалено често герданите си от мъниста, може нишката, на която са нанизани, да изтънее и да се скъса. Затова е хубаво да ги изнизвате, измивате и след като ги подсушите, да ги нанижете отново. /Polezno.info